Снежната пътека
По пътека от сняг жален вървя,
свети ми в мрака бяла луна.
Стъпки отекват тихо в снега,
пъшка под тях събуден леда.
Снежна пътека към стара врата,
колибка за куче, скрита в снега.
Къщичка малка зад бóрове два,
свещените думи – "пак у дома!".
Снежна пътека ме води в нощта,
замръзнал капчукът клати глава.
Потъва в забрава всяка следа.
Дълга пътека – човешка съдба.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Хари Спасов Всички права запазени
