По пътека от сняг жален вървя,
свети ми в мрака бяла луна.
Стъпки отекват тихо в снега,
пъшка под тях събуден леда.
Снежна пътека към стара врата,
колибка за куче, скрита в снега.
Къщичка малка зад бóрове два,
свещените думи – "пак у дома!".
Снежна пътека ме води в нощта,
замръзнал капчукът клати глава.
Потъва в забрава всяка следа.
Дълга пътека – човешка съдба.
© Хари Спасов All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
