18.10.2009 г., 13:25

Среднощен ездач

1.7K 1 2

Среднощен ездач


Среднощен ездач препуска в гората,
пътеката му озарява луната.
Страда той за своята принцеса,
сияйна и красива като утринна роса.

Яхнал своя Росинант,
с вулкан от чувства страст,
препуска той към своята любима,
обичта  от него в сърцето си скрила.

В лунната гора препуска,
търси светлината в мрака,
че тя е слънцето на дните му,
тя - принцесата от приказка любима...

Посветено на Онур и Шехерезада от филма "1001 нощ"

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лиляна Стойчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...