10.05.2017 г., 14:00  

Среднощна случка

1.6K 0 11

                  Там накрай едно село

                  дядо спял си във легло,

                  а на двора му голям

                  ставаше какво? Не знам!

 

                  Имаше един козел

                  със брада и много смел.

                  През оградата от тел

                  със рогата се проврел.

 

                  А след него, от сърце,

                  тръгнал младия петел,

                  зайци, патици повел,

                  а след тях магарето реве.

 

                  Че се дядото събудил...

                   "Що ли става!", се зачудил.

                  Бързо дрехите облякъл

                  и навън се той завтекъл.

 

                  Гледа всичката си стока

                  наредена мирно в двора.

                  Бързо щракнал тока:

                  "Где сте тръгнали, бе хора?"

 

                 А магарето ревяло,

                 сякаш дявола видяло:

                 "Питай стария козел,

                 ще ни води на хотел!"

 

                 Дядо бързо се протегнал

                 и за гега се пресегнал:

                 "Ще ви дам един хотел!

                 Утре всички - във котел!"

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Хари Спасов Всички права запазени

*стока-домашни животни-(северозападен диалект).

Произведението е участник в конкурса:

7 място

Коментари

Коментари

  • Благодаря,Дочка!!!
  • Закачливо и игриво.Браво! И успех!
  • Ще се препълнят курортите,Веси!!!Поздрави!!!
  • Аха, така значи. Никакъв хотел, никакъв курорт... , всички на двора, на село и ... кой за каквото се е цанил (разбирай нает за работа )
  • Забравих да поясня!Флора се казва магарето,женско,разбира се.Да не казвам магарица,че звучи грубо!Мислех,че ще се разбере,защото кореспондира със следващия стих!!!Поздрави,Люси!!!

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...