Patrizzia (Надежда Ангелова)
2249 18473
5.03.2018 г., 0:40 ч.

Среднощно 

  Поезия » Хумористична
742 4 26

Хей, музо моя, много си досадна
и като червей в ябълка въртиш.
В глава без ум ще си останеш гладна
и после ще те питам как ще спиш.

 

Нарочно, откровено демонично,
разравяш в паметта ми пепелта.
Не се сърди, не мрънкай, нищо лично.
Ще кихаш чак до утре сутринта.

 

Хей, музо, бързо скачай на метлата,
и отведи и черната си котка.
Проскубаха ѝ моите "перата",
сдоби се с понакуцваща походка.

 

Какво дочух? Мърмориш, че съм злоба?
Не съм, бе! Като ангел съм небесен,
но през деня, а в късна нощна доба,
 спасявай се, светът ще ти е тесен!  

 

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??