Стар е земният ни праг
Разкажи ми, ветре,
как като останеш сам,
есента е тежка, а мъглата – гъста,
... как сърцето стопляш си до грам
без от мъка да се пръсне?!
Покажи ми, ветре,
как като припадне мрак
и пристанеш на дъжда от нощ очернен,
как те гали стрък тревичка в злак
и от твоя лъх зачева...?
Приседни до мене,
стар е земният ни праг,
да почина малко точно преди зима,
с думи ще мълча, а ти – по-благ,
казаното Господ взима.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Красимира Чакърова Всички права запазени
