Oct 25, 2021, 10:24 PM  

Стар е земният ни праг 

  Poetry » Phylosophy, Other
411 7 12

Разкажи ми, ветре,

как като останеш сам,

есента е тежка, а мъглата – гъста,

... как сърцето стопляш си до грам

без от мъка да се пръсне?!

 

Покажи ми, ветре,

как като припадне мрак

и пристанеш на дъжда от нощ очернен,

как те гали стрък тревичка в злак

и от твоя лъх зачева...?

 

Приседни до мене,

стар е земният ни праг,

да почина малко точно преди зима,

с думи ще мълча, а ти – по-благ,

казаното Господ взима.

© All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Много добра творба !
  • Благодаря ви за коментарите!
  • Много е хубаво!
  • Хубаво!
  • Кой, както го чувства. Благодаря за написаното.
  • Разкош!
  • Прекрасно е, Ина!
  • Много хубаво!!
  • Красотичка!
  • Много хубаво!
  • Прекрасно . Има хора които ще им трябват много думи за да опишат едно усещане. Има художници които ще трябва да изрисуват много картини за да пресъздадат една емоция , а ти го правиш с лекота , ефирно и безгранично. При теб най-много ми харесва усещането след прочита , вълнението което остава. Твоето писане е като направата на вино. Отпиваш малка глътка и оставяш малко време виното да ти заговори на небцето. Прекрасна си. Продължавай в същия дух.
  • Великолепно!
    All I want......❤
Random works
: ??:??