yotovava (Валентина Йотова)
2631 22226
20.03.2019 г., 18:05 ч.

Старо злато в мокра есен 

  Поезия » Любовна
399 7 13

СТАРО ЗЛАТО В МОКРА ЕСЕН

 

Как далечното бе близко,

а високото – понятно?

Колко много те обичах.

Вятър ли изду платната?

 

И къде те бе отнесъл, 

и защо ме бе изгубил?

Старо злато в мокра есен 

по криле на пеперуди.

 

Аз страха си не преборих.

Колко може да си силен,

ако те превземе горест 

и не смееш да изригнеш? 

 

С две сълзи под остри мигли 
мислех, бягайки през тръни: 

– Трябва да засеем нивите 

с тишина, преди да съмне. 

 

Сетне думи да поникнат, 

всяка ласка да разцъфне...

Не посмях да те извикам.

А пък после беше късно. 

 

Но сега не ме изпускай  –  

този път ще бъде страшно.

Да обичаш, е изкуство. 

Най е лесно да избягаш. 

 

Малко имаме. За обич 

сто години не достигат.

Бог ни гледа отвисоко 

и ни вписа в свойта книга. 

 

Прегърни ме, сякаш утре 

вече няма да ни има. 

Нека ни обземе лудост 

пред настъпващата зима.

© Валентина Йотова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??