24.11.2022 г., 23:15  

Сто и осем

1.3K 10 6

Сто и осем лица
има истината...
Кайлас - свещеният
обиколи
сто и осем пъти
дори да повярваш
че е измислица.
Тази свастика Бон-По
върху скалата изсечена
безмълвно очаква
да бъде разчетена.
Един връх е звездната
котва.
Твоят инспейс
пролука посочва...
Влез в пещерата
на сто и осемте
знака...
Статуи с маски
свастики струпали
в свойто подножие
там те очакват.
Тръпка навярно
телото пробягва.
Мистичната истина
ти се явява...
И ще замръзнеш
тук бездиханен.
Пулса забавя се.
Вън от живота
вън от смъртта
Лета през теб
с лъч преминава.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Младен Мисана Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Поздрави за творбата ! Навярно всички сме се запътили и вървим ( все още ) към "пещерата" на 108-те знака и символики... Като символ на самият ЖИВОТ и Великият преход към онова,което наричат Смърт.Легендите казват, че в една от тайните пещери, известни като „Пещерите на седемте мъдреци“ се крие генофонда на човечеството. Като в него има представители на всички световни цивилизационни раси. Те са "замръзнали " там в състояние между живота и смъртта , известно като Сомати . В друга, подобна пещера (пак от същия клас ) има 13 хорти, будистки ступи и свещени текстове ( предимно мистични и ритуални )... В един от тези текстове е описано как човек или живо същество може да се дематериализира и да се материализира на съвсем друго място ...
  • Поздравления за творбата ти, Младене! Хаеса ми!
  • Кайлас? Нещо бях чела, че там хората остарявали много бързо и се случват невероятни неща. Ако изобщо става въпрос за това. Стихът е много над възможностите ми. Признавам си.
  • Кайлас!!! Нови хоризонти, ).
    Поздрави! Успех!
  • Образно и силно.

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...