9.09.2014 г., 11:45

Страшният съд

504 0 5

                                         Страшният съд

 

 

                         Ще спре смехът и утрото ще стихне

                         в зачатъка на залеза сломен.

                         Звезда ранена с болка ще надникне

                        и ще застине между нощ и ден.

 

                         Стихиите объркани ще гонят

                         посоката изгубена без брод

                         и хиляди с очите си ще видят

                         разтворилия се небесен свод.

 

                         И ще потъват облаци. И ето –

                         рогати войнства те ще повалят.

                         Ще ги катурнат във небитието,

                         а божиите сили ще блестят.

 

                         Денят дойде! И химни ще се носят,

                         и тръбен глас с любов ще ни зове

                         и хиляди изплашени ще бродят,

                         приятели ще бъркат с врагове.

 

                         И ще го срещнем. Няма да отмине

                         Всемирният и Страшен съд за нас.

                         Тогаз ще скочим чужди и роднини,

                        за да избегнем зиналата паст.

 

                        Но тя ще се разтвори по-широко

                        възкръсналите мъртви да роди.

                        Тогава Бог ще извести Високо –

                       да чуе всеки колко ще плати.

                        

                   

        

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стойна Димова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...