Sep 9, 2014, 11:45 AM

Страшният съд

  Poetry » Other
499 0 5

                                         Страшният съд

 

 

                         Ще спре смехът и утрото ще стихне

                         в зачатъка на залеза сломен.

                         Звезда ранена с болка ще надникне

                        и ще застине между нощ и ден.

 

                         Стихиите объркани ще гонят

                         посоката изгубена без брод

                         и хиляди с очите си ще видят

                         разтворилия се небесен свод.

 

                         И ще потъват облаци. И ето –

                         рогати войнства те ще повалят.

                         Ще ги катурнат във небитието,

                         а божиите сили ще блестят.

 

                         Денят дойде! И химни ще се носят,

                         и тръбен глас с любов ще ни зове

                         и хиляди изплашени ще бродят,

                         приятели ще бъркат с врагове.

 

                         И ще го срещнем. Няма да отмине

                         Всемирният и Страшен съд за нас.

                         Тогаз ще скочим чужди и роднини,

                        за да избегнем зиналата паст.

 

                        Но тя ще се разтвори по-широко

                        възкръсналите мъртви да роди.

                        Тогава Бог ще извести Високо –

                       да чуе всеки колко ще плати.

                        

                   

        

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Стойна Димова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...