Sep 9, 2014, 11:45 AM

Страшният съд 

  Poetry » Other
359 0 5

                                         Страшният съд

 

 

                         Ще спре смехът и утрото ще стихне

                         в зачатъка на залеза сломен.

                         Звезда ранена с болка ще надникне

                        и ще застине между нощ и ден.

 

                         Стихиите объркани ще гонят

                         посоката изгубена без брод

                         и хиляди с очите си ще видят

                         разтворилия се небесен свод.

 

                         И ще потъват облаци. И ето –

                         рогати войнства те ще повалят.

                         Ще ги катурнат във небитието,

                         а божиите сили ще блестят.

 

                         Денят дойде! И химни ще се носят,

                         и тръбен глас с любов ще ни зове

                         и хиляди изплашени ще бродят,

                         приятели ще бъркат с врагове.

 

                         И ще го срещнем. Няма да отмине

                         Всемирният и Страшен съд за нас.

                         Тогаз ще скочим чужди и роднини,

                        за да избегнем зиналата паст.

 

                        Но тя ще се разтвори по-широко

                        възкръсналите мъртви да роди.

                        Тогава Бог ще извести Високо –

                       да чуе всеки колко ще плати.

                        

                   

        

© Стойна Димова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??