Светеща душа
Сърцето ми – цигулка, се събужда
и твоя съм, на всички, и съм ничия.
Понякога любов съм, друг път нужда,
душата ми е музика... Обичай я.
Понякога е толкова плашлива,
подбираш думи дето нараняват я,
сама зад петолиния се скрива,
дорде отсее зърното от плявата.
А цигуларят гений я разбира
и кара я да свети тихо. Струните,
звезди ще са, най-ярките в' Всемира,
щом ти и мойта орис ме целунете...
https://youtu.be/qry9MTQqb-c?si=lZeXAmJRXlLFQRZw
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Ангелова Всички права запазени
