20.10.2024 г., 10:18 ч.

Светеща душа 

  Поезия » Любовна
121 5 4

Сърцето ми – цигулка, се събужда
и твоя съм, на всички, и съм ничия.
Понякога любов съм, друг път нужда,
душата ми е музика... Обичай я.

 

Понякога е толкова плашлива,
подбираш думи дето нараняват я,
сама зад петолиния се скрива,
дорде отсее зърното от плявата.

 

А цигуларят гений я разбира
и кара я да свети тихо. Струните,
звезди ще са, най-ярките в' Всемира,
щом ти и мойта орис ме целунете...

 

https://youtu.be/qry9MTQqb-c?si=lZeXAmJRXlLFQRZw

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??