17.04.2010 г., 22:30  

Светица

1K 0 12

Не зная кой изпрати те на таз земя

от свойта плът и кръв да даваш?!

Не знам как хитри хора - хей така -

в очите ти те лъжат,

после грабят.

Навярно се досещаш,

защо ли никого не обвиняваш?!

В погледа ти свети доброта,

с устните  си прелестни

усмивки им даряваш.

Такава си, витална до космичност,

извън преставите за тоз живот.

Не можеш да си безразлична -

нали си цялата

изпълнена с любов.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иван Иванов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...