Не зная кой изпрати те на таз земя
от свойта плът и кръв да даваш?!
Не знам как хитри хора - хей така -
в очите ти те лъжат,
после грабят.
Навярно се досещаш,
защо ли никого не обвиняваш?!
В погледа ти свети доброта,
с устните си прелестни
усмивки им даряваш.
Такава си, витална до космичност,
извън преставите за тоз живот.
Не можеш да си безразлична -
нали си цялата
изпълнена с любов.
© Иван Иванов Всички права запазени