hristam (Христина Мачикян)
531 928
10.04.2018 г., 10:46 ч.

Сянка от небе 

  Поезия
666 3 5

Не съм те виждал. И не те познавам.
Усещам те по сянката и ръста.
Ако днес тебе, сине божи, съжалявам,
дали по-леко утре ще си нося кръста?

Сълзите, дето днеска съм преглъщал
във животворен извор ли ще се сберат,
а враговете, дето днес прегръщам
все някога дали ще ми простят?

Лекувам тишините си с' забрава,
но празнотата зейва като тежка язва.
А мислите са старо ято гарвани
на нощите ми в лепкавата пазва.

Но заговорят ли ми ветровете,
събирам в дланите си сянка от небе
и по покоя светъл под сърцето
разбирам, че съм разговарял с теб.

© Христина Мачикян Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??