Сянка от небе
Не съм те виждал. И не те познавам.
Усещам те по сянката и ръста.
Ако днес тебе, сине божи, съжалявам,
дали по-леко утре ще си нося кръста?
Сълзите, дето днеска съм преглъщал
във животворен извор ли ще се сберат,
а враговете, дето днес прегръщам
все някога дали ще ми простят?
Лекувам тишините си с' забрава,
но празнотата зейва като тежка язва.
А мислите са старо ято гарвани
на нощите ми в лепкавата пазва.
Но заговорят ли ми ветровете,
събирам в дланите си сянка от небе
и по покоя светъл под сърцето
разбирам, че съм разговарял с теб.
© Христина Мачикян All rights reserved.
