Djein_Ear (Евгения Тодорова)
1624 13907
18.06.2015 г., 18:26 ч.

Събуждане 

  Поезия » Друга
383 0 3

По листите на времето все пиша...
онези свои неизпратени писма.
В просъница пак утрото въздиша
със спомени в напръхнала душа.

Щом в тъмното очите си отворя
светът е още сънен и красив
в усмивката на дъщеря ми,
макар и сън да е, но е щастлив...

... и чувам стъпките на обич
от кухнята със моите чехли,
как звънко пее със онази нежност
на дни отминали, но много скъпи.

Порязанче от време, а аз съм уморена.
Такова щастие не съществува...
Душата опната е тънка струна
и пее своята тиха песен онемяла...

Не искам да се будя. Пак заспивам.
Не ме будете, нека си сънувам, хора...
Да чувствам, колко съм щастлива,
ала сънят ми чезне със шума на двора.

 

© Евгения Тодорова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • разплаках се...писах стиха след сън в който сънувах, че нищо в живота ми не се е променило..как дъщеря ми ми казва, че е гладна, и аз ставам с усмивка, да и приготвя закуска...да можеще да е истина...
  • Мммм..., просълзи ме...!!!
    "Щом в тъмното очите си отворя
    светът е още сънен и красив
    в усмивката на дъщеря ми,
    макар и сън да е, но е щастлив...!!!"
  • Хубаво стихо! Поздрави от още един не спящ.
Предложения
: ??:??