Съдба

Поезия » Гражданска

799 8 15

Моя тъжна и трудна съдба!
Бе ми всякога кърпена риза.
Овехтяла до старост торба,
пълна само с въздишки за близост.

Онемял от прахта грамофон
със протъркана в песни игличка.
Сив портрет на увиснал пирон,
в който мама ме гледа едничка.

Как те зървам в заспали следи,
сякаш дъх от реликви зове ме.
А светът невъзможно реди
бъдни вечери в минало време.

И се вписвам, подобен на щрих,
в нерисувана още картина.
Съдбоносно прошепвам си: Бих...
Но живяното вече отмина...

Моя тъжна и трудна съдба.
Въздъхни ме! Без скръб и неволи!
Ако бих те рискувал в делба -
пак на теб ще заложа...
Защо ли?...

Ясен Ведрин
(Тленен остатък)

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Приятели! В тази стихосбирка съм събрал стихове, родени от скръбта и тъгата! Не искам да наскърбявам или натъжавам когото и да било с тях, но поне един читател да види болката си, споделена по поетичен начин!

Коментари

Vedrin (Ясен Ведрин)

Благодаря ви - Ирина, Хари, Росица, Меги, Владислав и Люси! Пожелавам ви в съдбите ви да има много радост и удовлетворение, смисъл и вдъхновение!

2018-02-15T20:54:59+02:00
ЛюсиЦ (Люси Петкова)

Бих .... всеки от нас би казал или направил нещо различно в миналото си...но сега сме помъдряли... Чудесен стих!

2018-02-15T09:17:07+02:00
JujuBuju (Миглена Миткова)

Много е красиво, Ясене!

2018-02-14T08:34:42+02:00
Eia (Росица Танчева)

За този свят, който "невъзможно реди бъдни вечери в минало време..."
Почитания!

2018-02-14T08:13:47+02:00
Eipril (Хари Спасов)

Прекрасно!!!

2018-02-14T07:38:45+02:00