Feb 13, 2018, 7:57 PM

Съдба

  Poetry » Civic
801 8 15

Моя тъжна и трудна съдба!
Бе ми всякога кърпена риза.
Овехтяла до старост торба,
пълна само с въздишки за близост.

 

Онемял от прахта грамофон
със протъркана в песни игличка.
Сив портрет на увиснал пирон,
в който мама ме гледа едничка.

 

Как те зървам в заспали следи,
сякаш дъх от реликви зове ме.
А светът невъзможно реди
бъдни вечери в минало време.

 

И се вписвам, подобен на щрих,
в нерисувана още картина.
Съдбоносно прошепвам си: Бих...
Но живяното вече отмина...

 

Моя тъжна и трудна съдба.
Въздъхни ме! Без скръб и неволи!
Ако бих те рискувал в делба -
пак на теб ще заложа...
Защо ли?...

 

Ясен Ведрин
(Тленен остатък)

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ясен Ведрин All rights reserved.

Приятели! В тази стихосбирка съм събрал стихове, родени от скръбта и тъгата! Не искам да наскърбявам или натъжавам когото и да било с тях, но поне един читател да види болката си, споделена по поетичен начин! 

Comments

Comments

  • Благодаря ви - Ирина, Хари, Росица, Меги, Владислав и Люси! Пожелавам ви в съдбите ви да има много радост и удовлетворение, смисъл и вдъхновение!
  • Бих .... всеки от нас би казал или направил нещо различно в миналото си...но сега сме помъдряли... Чудесен стих!
  • Много е красиво, Ясене!
  • За този свят, който "невъзможно реди бъдни вечери в минало време..."
    Почитания!
  • Прекрасно!!!

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...