29.08.2010 г., 22:56

Съхраних ти лято босоного

2.3K 0 31

Съхраних ти лято босоного

 

Разстлах ти лято босоного,

със вятъра рисувало слънца,

донесох ти и цвете синеоко,

окъпало се в утринна роса.

 

За теб запазих мидения шепот

в черупка със изящна белота,

а нежния отблясък на морето

закътах ти във моята ръка.

 

И утринната сила на лъчите,

преплели се сред птичите крила,

събрах и съхраних за теб, а дните,

пропих със много топлина.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Сеси Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Изящество, топлина, красота!...
  • Много топлина и красота лъха от твоя стих. Бъди!
  • Съхранила лятото,
    с полъха на топъл бриз,
    със блясъка на слънцето
    в капка утринна роса,
    с мириса и ласките на морето,
    топлина, нежност и красота.

    Красив и топъл стих!
    Поздрави, Сеси!
  • : )))
  • Топли стиха ти, Лято е!!!
    Благодаря!

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...