Съхраних ти лято босоного
Разстлах ти лято босоного,
със вятъра рисувало слънца,
донесох ти и цвете синеоко,
окъпало се в утринна роса.
За теб запазих мидения шепот
в черупка със изящна белота,
а нежния отблясък на морето
закътах ти във моята ръка.
И утринната сила на лъчите,
преплели се сред птичите крила,
събрах и съхраних за теб, а дните,
пропих със много топлина.
© Сеси All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
