Сън
Сънувах, че помня как днешният ден се е свършил
и вкусила "утре"-то бягах ли, бягах към "вчера"...
да търся в кой миг немарливост крилете прекърших...
да бягам додето хвъркатото "мене" намеря.
А там се посрещнах пак "аз", но вклинена в земята –
разравях пръстта покрай себе си с пот на челото.
И нямаше помен от вятърен повей в косата.
Самотни криле тихо пърхаха...
блясък в окото...
И "вчера" пак тичах в несвяст към бездомното "утре"
(нали с нечовешки усилия "днес" се изрових).
Грехът си към "мене" със бягство дано да изкупя
задето последните съ́лзи крилати изроних.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Миглена Миткова Всички права запазени
