17.12.2017 г., 18:44 ч.

Сърце ли ми поиска? 

  Поезия » Друга
813 5 11

                            Приятел, търся си сърце,
                           такова... истинско, човешко.

                                             Мая Нарлиева

 

 

Сърце ли ми поиска? Откъде? 

Да беше ми останало, бих дала. 

Навярно те боли от празнотата.

Навън ли си? Дъждът е тъй студен, 

и бързеят съвсем се е разкалял... 

С какво ще продължиш сега нататък? 

 

Ще трябва през плача си недоспал 

на нощите по тънкото да стъпваш. 

Да сгъваш календара обезлистен –

не лодка да са дните ти, а сал, 

да слагаш на пробойните му кръпки, 

откъснати от дългия ти писък. 

 

Сърце ли ми поиска? Ех, и ти...

Изгубих го, сърцето си, отдавна.

Не виждаш ли – безритъмно се скитам. 

А бих ти дала цялото. Почти.

Частица, на приятел да прощавам,

за себе си бих пазила на скрито. 

 

© Петя Павлова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??