17.12.2017 г., 18:44

Сърце ли ми поиска?

1.1K 5 12

                            Приятел, търся си сърце,
                           такова... истинско, човешко.

                                             Мая Нарлиева

 

 

Сърце ли ми поиска? Откъде? 

Да беше ми останало, бих дала. 

Навярно те боли от празнотата.

Навън ли си? Дъждът е тъй студен, 

и бързеят съвсем се е разкалял... 

С какво ще продължиш сега нататък? 

 

Ще трябва през плача си недоспал 

на нощите по тънкото да стъпваш. 

Да сгъваш календара обезлистен –

не лодка да са дните ти, а сал, 

да слагаш на пробойните му кръпки, 

откъснати от дългия ти писък. 

 

Сърце ли ми поиска? Ех, и ти...

Изгубих го, сърцето си, отдавна.

Не виждаш ли – безритъмно се скитам. 

А бих ти дала цялото. Почти.

Частица, на приятел да прощавам,

за себе си бих пазила на скрито. 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Петя Павлова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...