Сърце ли ми поиска?
Приятел, търся си сърце,
такова... истинско, човешко.
Мая Нарлиева
Сърце ли ми поиска? Откъде?
Да беше ми останало, бих дала.
Навярно те боли от празнотата.
Навън ли си? Дъждът е тъй студен,
и бързеят съвсем се е разкалял...
С какво ще продължиш сега нататък?
Ще трябва през плача си недоспал
на нощите по тънкото да стъпваш.
Да сгъваш календара обезлистен –
не лодка да са дните ти, а сал,
да слагаш на пробойните му кръпки,
откъснати от дългия ти писък.
Сърце ли ми поиска? Ех, и ти...
Изгубих го, сърцето си, отдавна.
Не виждаш ли – безритъмно се скитам.
А бих ти дала цялото. Почти.
Частица, на приятел да прощавам,
за себе си бих пазила на скрито.
© Петя Павлова All rights reserved.
