15.03.2019 г., 1:15 ч.  

Със залезите тръгвам си 

  Поезия
267 2 6

Със залезите тръгвам си – в тъмата

спасявам се, чрез капка светлина.

Не искам да се срещам със Луната,

погребвайки (при)падаща звезда.

 

Във светлото се скривам, в красотата

на цветните картини от света.

В развихрения танц на топлината,

в трептящата безспирно мараня.

 

Със всеки залез тръгвам си, да знаеш,

оставям те в покоя на нощта.

Но с всеки изгрев, пак ще се омаеш,

пропита с мойта нежна мекота!

© Данаил Таков Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??