Със залезите тръгвам си – в тъмата
спасявам се, чрез капка светлина.
Не искам да се срещам със Луната,
погребвайки (при)падаща звезда.
Във светлото се скривам, в красотата
на цветните картини от света.
В развихрения танц на топлината,
в трептящата безспирно мараня.
Със всеки залез тръгвам си, да знаеш,
оставям те в покоя на нощта.
Но с всеки изгрев, пак ще се омаеш,
пропита с мойта нежна мекота!