Със залезите тръгвам си – в тъмата
спасявам се, чрез капка светлина.
Не искам да се срещам със Луната,
погребвайки (при)падаща звезда.
Във светлото се скривам, в красотата
на цветните картини от света.
В развихрения танц на топлината,
в трептящата безспирно мараня.
Със всеки залез тръгвам си, да знаеш,
оставям те в покоя на нощта.
Но с всеки изгрев, пак ще се омаеш,
пропита с мойта нежна мекота!
© Данаил Таков All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Поздрави!