3.11.2019 г., 16:01 ч.  

Съвсем водоравно 

  Поезия » Философска, Друга
524 4 11

Градски дъжд, градска вечер.

И бетонно пелтечи

тих капчук под олющен балкон.

Колко време изтече

в този миг безконечен.

Колко шум сбира мокрият тон.

 

Къкрещ чайник навява

бегла мисъл – такава,

за фалшив и скалъпен уют.

Всяка нощ ми минава

в двупосочната права

между хляба и мравешки труд.

 

Щом отново възкръсне

утре златният пръстен,

ще разпръсне ли облака сив?

Всяка сутрин, невръстен,

по-премерено мръсен,

е градът. И почти е красив.

 

После бързащи стъпки

пак калта ще разтъпчат.

Ще разплискат из градските локви

всяка слънчева тръпка,

всяка пролетна пъпка,

а денят ще е още по-мокър.

 

И съвсем водоравно,

в своя път ще оставя

малки стъпки по малка отсечка

в двупосочната права

между дясно и ляво,

в пет квадрата с прозорец и печка.

 

© Миглена Миткова Всички права запазени

  157 
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??