Nov 3, 2019, 4:01 PM  

Съвсем водоравно 

  Poetry » Phylosophy, Other
684 4 11

Градски дъжд, градска вечер.

И бетонно пелтечи

тих капчук под олющен балкон.

Колко време изтече

в този миг безконечен.

Колко шум сбира мокрият тон.

 

Къкрещ чайник навява

бегла мисъл – такава,

за фалшив и скалъпен уют.

Всяка нощ ми минава

в двупосочната права

между хляба и мравешки труд.

 

Щом отново възкръсне

утре златният пръстен,

ще разпръсне ли облака сив?

Всяка сутрин, невръстен,

по-премерено мръсен,

е градът. И почти е красив.

 

После бързащи стъпки

пак калта ще разтъпчат.

Ще разплискат из градските локви

всяка слънчева тръпка,

всяка пролетна пъпка,

а денят ще е още по-мокър.

 

И съвсем водоравно,

в своя път ще оставя

малки стъпки по малка отсечка

в двупосочната права

между дясно и ляво,

в пет квадрата с прозорец и печка.

 

© Миглена Миткова All rights reserved.

  350 
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??