Градски дъжд, градска вечер.
И бетонно пелтечи
тих капчук под олющен балкон.
Колко време изтече
в този миг безконечен.
Колко шум сбира мокрият тон.
Къкрещ чайник навява
бегла мисъл – такава,
за фалшив и скалъпен уют.
Всяка нощ ми минава
в двупосочната права
между хляба и мравешки труд. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Log in
Sign Up