Приюти ме
"Аз мисля, че раят е прекрасен.
Това все още не означава, че го има."
Джени Даунам
Тиха утрин забърсва прозореца с хлад,
а ветрецът завесата дръпва,
зайче слънчево скача съзвучно във танц,
тъмнината белее, замлъква.
Росна клонка отваря зелени очи,
изумрудено трепва асмата
и не зная защо, но така ми горчи,
и висят примирени крилата.
Свети чист, изповядан от грешките ум
и броиме си дните, луните...
Не успях да повярвам във вечния сън -
прегърни ме, Живот, приюти ме!
Приюти ме под черната, хулена нощ,
под светлика на душното пладне!
Ще се моля, ще любя - не искам разкош,
само място под твоята стряха.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Геновева Симеонова Всички права запазени
