Там, тогава

12.03.2017 г., 13:11 ч. 2017-03-12T13:17:29+02:00

Поезия » Друга

1631 10 10

На тоя бряг, покрай морето,
където слънцето веднъж огрява
и в миг разлива цветовете –
ела да ме потърсиш там, тогава.

Самотен бряг – отшелник бледен –
и аз изписвам думи на дланта му,
преди, във своя бяг безреден,
вълни три точки да оставят само.

Ти имаш страшна власт, море –
лекуваш ме, когато ме сломяваш.
Но знай – на твоя бряг стаен
за сетен път ще бъда – там, тогава.

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

Петър1 (Петър Димитров)

2018-04-27T20:22:41+03:00

Колко хубаво и точно, заковал си времето и пространството на този бряг: там, тогава...
Поздрави!
gerrda (Геновева Христова)

2017-04-16T04:22:27+03:00

"...лекуваш ме, когато ме сломяваш..."
Безбрежен финал,
поздрав
contessa (Светла Асенова)

2017-03-27T00:53:10+03:00

!!!
djudjii (Жанет Велкова)

2017-03-14T14:00:04+02:00

Хубаво е.
Plevel (Силвия Илиева)

2017-03-13T16:58:34+02:00

Красиво!
Anita765 (Ани Монева)

2017-03-12T22:25:26+02:00

"Самотен бряг – отшелник бледен –
и аз изписвам думи на дланта му,"
Тези думи имат много силен емоционален заряд, Александър.
Ranrozar (Стойчо Станев)

2017-03-12T16:26:02+02:00

Александър,впечатлен съм от стила ти-определено морето е твоя съдба.И когато човек изповядва себе си като пред олтар,навярно този олтар за теб е морето... Желая ти още духовни прозрения на брега на морето!🐎
Веси_Еси (Еси)

2017-03-12T15:50:28+02:00

Браво!
Звездичката (Ивелина каменова)

2017-03-12T13:47:45+02:00

Нежно написано, много ми хареса!
дъждове (Димитрина Владимирова)

2017-03-12T13:12:41+02:00

Поздравления!