21.07.2010 г., 21:12

Танц 2

748 0 6

Танц 2

 

Разхождам се сред приказния бал

на чувствата танцуващи във мрака

отпивам музика от нощния бокал

а дансингът притихнал ме очаква

 

запява пак изящната тъга

косите ù са думи разпиляни

оркестър тихо свири във дъжда

напомня за надежди пропиляни

 

и вятърът отново е във фрак

завърта леко мислите самотни

танцуват те с желанията в такт

а ритъмът ги прави необятни

 

споглеждам се с отминала любов

с въздишка иска пак да ме погали

усещам още нежния ù зов

но всичко вече двамата сме дали

 

съдбата ми  обърната със гръб

стои и чака аз да я поканя

а времето във вечния си кръг

за танц последен вече ни подканя...

 

20.07.2010

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Чавдар Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....