25.10.2008 г., 9:10

Тази болка...

702 0 5

Тази болка

даде плод

и ето -

вече го берем

и за компот.

Ще се запасяваме,

което

е нормално в нашия живот.

Пазим всичко -

радости, тегоби,

неразбрани истини,

тъга...

Ала тази болка

вече е отрова,

тази болка носи самота!

Тя е като жребий,

като сила,

като огън,

орис

и съдба...

 

Спри за малко!

Трябва ли отново

да се нараняваме така?...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Руми Бакърджиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...