Oct 25, 2008, 9:10 AM

Тази болка...

  Poetry » Other
701 0 5

Тази болка

даде плод

и ето -

вече го берем

и за компот.

Ще се запасяваме,

което

е нормално в нашия живот.

Пазим всичко -

радости, тегоби,

неразбрани истини,

тъга...

Ала тази болка

вече е отрова,

тази болка носи самота!

Тя е като жребий,

като сила,

като огън,

орис

и съдба...

 

Спри за малко!

Трябва ли отново

да се нараняваме така?...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Руми Бакърджиева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...