Тази нощ отново не спя
и отново прозореца свети,
вън се спуска тъмна мъгла
и процежда светлината едва.
Вече минава три часът в полунощ
а в мене мисли препускат...
Ще направя кафе, ще отпия с наслада
и ще гледам туй мрачно небе...
И сгъстяват се нощните облаци
няма ни звезди, ни луна,
аз седя във смълчаната стая
и с наслада отпивам кафе...
Тази нощ за мен е вълшебна,
музата пак при мен се завърна
и гальовно се сипят тези слова
няма нищо,че навън е нощта...
Уморена от мисли и тежък живот,
надеждата пак при мен се завърна,
че нещата се случват, ей така изведнъж
и се спряха под - моята стряха...
Ето утрото бавно при мен се завръща
вън пропяват първи петли...
Ще прегърна света - слънце изгрява,
ще прегърна света със любов...!
© Катя Всички права запазени
Младене, благодаря ти за хубавите думи!
Владислав, благодаря ти за хубавия коментар!