Добър вечер! Боли от Луни.
Изтъркаляли нощите бели.
В тишина от небесни стени,
по звездите са дните живели.
Сякаш... птиците идват насън,
иронично в ресниците тревни.
Тя се връща наяве... и в трън,
пак посява вините си гневни –
Съвестта! Облепена с мъгла.
си тъче върху станове стари.
Всяко бъ́рдо превръща в стрела
... тази нощ и вретеното пари.
Благодаря от сърце на Надя за вдъхновението!
На вечерите лунни - плетеница!
Благодарим ти Мая, че надникна
и ги нарече бисерчета в огърлица