paloma66 (Гълъбина Митева)
171 43
15.11.2016 г., 12:38 ч.  

Тази вечер небето... 

  Поезия » Друга
946 5 4

 

                                   Догорелият ден над гората
                                   нека само кърви като рана...​

                                         Пеньо Пенев ("Пътека")

 

Тази вечер небето на запад кърви... Като рана.
Уморено догаря денят – върху сноп от лъчи. 
С Вечерта – пием вино от снощи. И тя е пияна. 
Само двете си пием...
И само на нея личи.

 

Оредели – по голите клони листата треперят.
И се блъскат крилете на птиците – в ниския ден!
О, дано свойте летни гнезда в тази нощ да намерят!
И... дано не замръкват в гнездата... сами. Като мен.

 

Вечерта е пияна. Разкъса си всичките дрехи, 
и се втурна – безсрамна, и гола (със сухи очи) –
по студените улици нощни – да търси утеха...
Двете пием! От снощи.
А само на нея личи...

 

Вечерта е в капан. И се блъска в дуварите ниски!
С разкопчана до дъно Душа, и със сухи очи – 
на студения вятър навън се отдава със писък!
Боже! Двете си пием! 
А само на нея личи.

 

Вечерта е безпътница! Блудница! Мъртво пияна...
С разкопана до кокал Душа (и със празни очи) –
се повлече на Запад... И там прокървя. Като рана.
Двете пием. От снощи. 
А само на мене... горчи.

 

И небето тежи над пътеките... Като олово!
И – отчайващо трезвен! – умира предзимният ден.
Тази вечер ще плача. За всички последни любови.
И ще пия! 
За тази, която пътува към мен.

© Гълъбина Митева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??