Тази вечер небето...
Догорелият ден над гората
нека само кърви като рана...
Пеньо Пенев ("Пътека")
Тази вечер небето на запад кърви... Като рана.
Уморено догаря денят – върху сноп от лъчи.
С Вечерта – пием вино от снощи. И тя е пияна.
Само двете си пием...
И само на нея личи.
Оредели – по голите клони листата треперят.
И се блъскат крилете на птиците – в ниския ден!
О, дано свойте летни гнезда в тази нощ да намерят!
И... дано не замръкват в гнездата... сами. Като мен.
Вечерта е пияна. Разкъса си всичките дрехи,
и се втурна – безсрамна, и гола (със сухи очи) –
по студените улици нощни – да търси утеха...
Двете пием! От снощи.
А само на нея личи...
Вечерта е в капан. И се блъска в дуварите ниски!
С разкопчана до дъно Душа, и със сухи очи –
на студения вятър навън се отдава със писък!
Боже! Двете си пием!
А само на нея личи.
Вечерта е безпътница! Блудница! Мъртво пияна...
С разкопана до кокал Душа (и със празни очи) –
се повлече на Запад... И там прокървя. Като рана.
Двете пием. От снощи.
А само на мене... горчи.
И небето тежи над пътеките... Като олово!
И – отчайващо трезвен! – умира предзимният ден.
Тази вечер ще плача. За всички последни любови.
И ще пия!
За тази, която пътува към мен.
© Гълъбина Митева All rights reserved.
