12.02.2020 г., 15:40

Текила на разсъмване*

612 0 1

 

Текила на разсъмване*

 (моряшки истории)

 

След дълга в Океаните совалка,

след бурите и скърцащият борд,

един моряк се влюбил във русалка

в крайбрежна кръчма на далечен порт...

 

Красива тя била, с необичайно

изящно тяло, с тъвкав силует,

загадъчно-прекрасна като тайната

неразгадаема от векове наред.

 

И знаела ония женски тайни,

с които да омае всеки мъж...

А срещнали се те съвсем случайно

в едно далечно „някога”... Веднъж...

 

... Над Океана се разгарял залеза

от яростта на южни ветрове,

той както в приказка недоразказана-

населен бил с вълшебни светове...

 

А неговият бавно гаснещ огън

докосвал разлюляните води,

но даже и в космична изнемога,

разпалвал сам вечерните вълни...

 

От виното на залеза пияни те

протегнали един към друг ръце

и слели се, тъй както океаните

и бурите туптят: с едно сърце...

 

Едно съзвездие над тях изгряло...

... Раздрала мрака падаща звезда

не стигнала Земята, изгоряла

с невероятна огнена следа...

 

А влизайки през портата на залеза

в чаровната омайност на нощта,

русалката със нежност му показала

красивата потайност на Страстта...

 

И всички урагани преживяни

в безкрайните във Океана дни,

в безумно тържество ги залюляли-

събрали сякаш своите вълни!...

 

... Те пили на разсъмване текила

тъй както правили любов- на екс:

останали в нощта съвсем без сила

и само с бърз с дихателен рефлекс...

 

*    *    *    *    *    *    *   *   *   *

... Но Слънцето когато засияло

във изгрева с игриви светлини,

изопнала тя младото си тяло

и хвърлила се в морските вълни...

 

Едно време в Океана 

                                                       

*заглавието е по едноименния филм

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Коста Качев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...