Текила на разсъмване*

 (моряшки истории)

След дълга в Океаните совалка,

след бурите и скърцащият борд,

един моряк се влюбил във русалка

в крайбрежна кръчма на далечен порт...

Красива тя била, с необичайно

изящно тяло, с тъвкав силует,

загадъчно-прекрасна като тайната

неразгадаема от векове наред.

И знаела ония женски тайни,

с които да омае всеки мъж...

А срещнали се те съвсем случайно

в едно далечно „някога”... Веднъж...

... Над Океана се разгарял залеза

от яростта на южни ветрове,

той както в приказка недоразказана-

населен бил с вълшебни светове...

А неговият бавно гаснещ огън

докосвал разлюляните води,

но даже и в космична изнемога,

разпалвал сам вечерните вълни...

От виното на залеза пияни те

протегнали един към друг ръце

и слели се, тъй както океаните

и бурите туптят: с едно сърце...

Едно съзвездие над тях изгряло...

... Раздрала мрака падаща звезда

не стигнала Земята, изгоряла

с невероятна огнена следа...

А влизайки през портата на залеза

в чаровната омайност на нощта,

русалката със нежност му показала

красивата потайност на Страстта...

И всички урагани преживяни

в безкрайните във Океана дни,

в безумно тържество ги залюляли-

събрали сякаш своите вълни!...

... Те пили на разсъмване текила

тъй както правили любов- на екс:

останали в нощта съвсем без сила

и само с бърз с дихателен рефлекс...

*    *    *    *    *    *    *   *   *   *

... Но Слънцето когато засияло

във изгрева с игриви светлини,

изопнала тя младото си тяло

и хвърлила се в морските вълни...

Едно време в Океана 

*заглавието е по едноименния филм