Ти можеше да бъдеш дом...
Животът ме превърна във бездомник.
Какво, като над мене има покриви?
Какво, като в глупашката ми скромност
се спират женските очи с любовни погледи...
Какво, като в душата имам нежност,
а някак си ръцете ми са празни...
И как да се прехранвам със надежда,
когато да те нямам безобразно е.
А всъщност зная черната поличба,
ухаеща на восък и тамян.
Затворени очите, всичко виждат.
Ти можеш да си дом, но стана Храм...
Стихопат.
Danny Diester
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Данаил Антонов Всички права запазени
