diesto (Данаил Антонов)
973 520
14.01.2021 г., 17:47 ч.

Ти можеше да бъдеш дом... 

  Поезия » Любовна
586 12 7

Животът ме превърна във бездомник.

Какво, като над мене има покриви? 

Какво, като в глупашката ми скромност

се спират женските очи с любовни погледи...

Какво, като в душата имам нежност,

а някак си ръцете ми са празни...

И как да се прехранвам със надежда,

когато да те нямам безобразно е.

А всъщност зная черната поличба,

ухаеща на восък и тамян.

Затворени очите, всичко виждат.

Ти можеш да си дом, но стана Храм...

 

Стихопат.

Danny Diester 

© Данаил Антонов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??