Ти мъж
Жена ухаеща на слънце,
жена ухаеща на дъжд,
жена току-що сътворена
към теб пристъпва изведнъж.
Какво ще ѝ дадеш, човеко,
ти мъж, и воин, земен цар,
със своята походка лека
пристъпва тя, о, Божи дар.
Ще нараниш ли радостта ѝ
поглеждайки я с поглед зъл.
В набръчканата твоя мисъл
не вие ли неканен вълк.
Като ловец на лов излязъл
във дивеч я превръщаш ти.
И хвърляш кърпената мрежа
с копнежа да се улови.
Пусни я, нека си отиде,
но спомен лек недей търси.
И ако трябва прогони я,
ако и тя не се щади.
И само ако във сърцето
усетиш удар на кама
тогава нежно запази я,
но не до другата трева.
Тогава ти бъди човеко,
и мъж, и воин, земен цар.
И нейните деца да бъдат
от твойта плът и твойта жар.
Не се съмнявай в любовта си,
на щастието земен дял,
сплавта която ви прилепя
и прави те напълно цял.
Не се съмнявай, благослова
ще бъде с вас дори докрай.
И твоя дом ще е предобраз
на съвършен небесен рай.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Boyana Всички права запазени
