Lilia_Anna (Boyana)
135 529
Jan 13, 2019, 5:04 PM

Ти мъж 

  Poetry » Other
703 4 9

 

Жена ухаеща на слънце,

жена ухаеща на дъжд,

жена току-що сътворена

към теб пристъпва изведнъж.

 

Какво ще ѝ дадеш, човеко,

ти мъж, и воин, земен цар,

със своята походка лека

пристъпва тя, о, Божи дар.

 

Ще нараниш ли радостта ѝ

поглеждайки я с поглед зъл.

В набръчканата твоя мисъл

не вие ли неканен вълк.

 

Като ловец на лов излязъл

във дивеч я превръщаш ти.

И хвърляш кърпената мрежа

с копнежа да се улови.

 

Пусни я, нека си отиде,

но спомен лек недей търси.

И ако трябва прогони я,

ако и тя не се щади.

 

И само ако във сърцето

усетиш удар на кама

тогава нежно запази я,

но не до другата трева.

 

Тогава ти бъди човеко,

и мъж, и воин, земен цар.

И нейните деца да бъдат

от твойта плът и твойта жар.

 

Не се съмнявай в любовта си,

на щастието земен дял,

сплавта която ви прилепя

и прави те напълно цял.

 

Не се съмнявай, благослова

ще бъде с вас дори докрай.

И твоя дом ще е предобраз

на съвършен небесен рай.

© Boyana All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??