Ти си
Ти си дама, а пламък гори.
И Живота е сведен до нула.
Енергичните твои очи,
хаотични усмивки обуват.
Върховете говорят за теб.
Заревото ти каза „богиня“.
Ледовете, дете на поет,
са искра до студената зима.
Разделени от мрака сълзи,
ми говорят, че тебе те няма.
На сърцето горчи и боли...
А небето е зейнала яма…
Име няма! Какво е това?
Помислѝ си! Защото е лесно.
Непозната крепи любовта
във зората на късната есен…
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Димитър Драганов Всички права запазени
