2.10.2010 г., 22:33 ч.

Той 

  Поезия » Любовна
527 0 2

Изгря отново с чакан ден,

пак слънчев и кокетен,

и ласкаво запя за мен

надеждната си своя песен.


Той с дългите лета бе богатир,

чаровник - със усмивката на циганка,

сребристи думи ми дари

и неразказана още приказка.


Влетя във моя лунен сън -

пак ангелско създание,

запя звездица с трепет вън,

докосна ме до вечност и терзание.




© Мариола Томова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??