Изгря отново с чакан ден,
пак слънчев и кокетен,
и ласкаво запя за мен
надеждната си своя песен.
Той с дългите лета бе богатир,
чаровник - със усмивката на циганка,
сребристи думи ми дари
и неразказана още приказка.
Влетя във моя лунен сън -
пак ангелско създание,
запя звездица с трепет вън,
докосна ме до вечност и терзание.
© Мариола Томова All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
