Hathor (Геновева Симеонова)
461 1665
5.02.2021 г., 23:31 ч.  

Толкова наивна 

  Поезия
226 3 9

Не би посмял от Рая да си тръгнеш,

докато птиците кълват от твойте шепи

и неслучайно Господ е развързал

чувала със подаръците грешни.

Дори и Ева (толкова наивна),

не би посмяла ябълка да скъса.

В Едем се връщаш само в друго време

и не с Адам, а сам – душá със кръста.

Сега си тук, а Днес е твърде кратко.

И няма нищо пак да се повтори -

часовникът не тръгва наобратно,

дори и пясъкът да изтече нагоре.

Не би посмял, когато твойте длани

държат свирепо сетната си обич,

а дяволът посяга гладен,

за да нахрани своите неволи.

И няма Утре, виж - змията съска,

а аз и вярвам... Толкова наивна.

Въженцето на люлката се скъса

и падам долу в прах и перушина.

© Геновева Симеонова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??