Толкова наивна
Не би посмял от Рая да си тръгнеш,
докато птиците кълват от твойте шепи
и неслучайно Господ е развързал
чувала със подаръците грешни.
Дори и Ева (толкова наивна),
не би посмяла ябълка да скъса.
В Едем се връщаш само в друго време
и не с Адам, а сам – душá със кръста.
Сега си тук, а Днес е твърде кратко.
И няма нищо пак да се повтори -
часовникът не тръгва наобратно,
дори и пясъкът да изтече нагоре.
Не би посмял, когато твойте длани
държат свирепо сетната си обич,
а дяволът посяга гладен,
за да нахрани своите неволи.
И няма Утре, виж - змията съска,
а аз и вярвам... Толкова наивна.
Въженцето на люлката се скъса
и падам долу в прах и перушина.
© Геновева Симеонова All rights reserved.
