Тополи

20.03.2021 г., 7:25 ч.

Поезия » Друга

321 1 4

Тополи

Вървя бавно покрай старата река,

към селото на тополите,Тополница.

Усещам мириса на лятото,една мечта,

сега е само пролет, очаквам го с усмивка.

Вървя и гледам тополите се поклащат така,

сякаш ме поздравяват,махат ми с ръка.

Вече са в зелено преживели те зимата,

вятъра ги поклаща сякаш с малко тъга.

Вървя и спомням си за моето детство,

едно мое любимо,едно мое наследство.

Бяхме малки, няколко палави малки деца,

а как беше чудесна играта в старата река.

Вървя и стигам старата къща наша,на рода,

която с много работа построили дядо и баба.

За да отгледат тук заедно своите мили деца,

посреща ме сама баба на прага,целувам и ръка.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.