Mar 20, 2021, 7:25 AM

Тополи 

  Poetry » Other
317 1 4

                                       Тополи 

 

 

Вървя бавно покрай старата река,

към селото на тополите,Тополница.

Усещам мириса на лятото,една мечта,

сега е само пролет, очаквам го с усмивка.

 

Вървя и гледам тополите се поклащат така,

сякаш ме поздравяват,махат ми с ръка.

Вече са в зелено преживели те зимата,

вятъра ги поклаща сякаш с малко тъга.

 

Вървя и спомням си за моето детство,

едно мое любимо,едно мое наследство.

Бяхме малки, няколко палави малки деца,

а как беше чудесна играта в старата река.

 

Вървя и стигам старата къща наша,на рода,

която с много работа построили дядо и баба.

За да отгледат тук заедно своите мили деца,

посреща ме сама баба на прага,целувам и ръка.

 

 

© Валентин Миленов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??