Тополи
Тополи
Вървя бавно покрай старата река,
към селото на тополите,Тополница.
Усещам мириса на лятото,една мечта,
сега е само пролет, очаквам го с усмивка.
Вървя и гледам тополите се поклащат така,
сякаш ме поздравяват,махат ми с ръка.
Вече са в зелено преживели те зимата,
вятъра ги поклаща сякаш с малко тъга.
Вървя и спомням си за моето детство,
едно мое любимо,едно мое наследство.
Бяхме малки, няколко палави малки деца,
а как беше чудесна играта в старата река.
Вървя и стигам старата къща наша,на рода,
която с много работа построили дядо и баба.
За да отгледат тук заедно своите мили деца,
посреща ме сама баба на прага,целувам и ръка.
© Валентин Миленов All rights reserved.
