Не чакай силите да се изчерпят
и да изгасне пламъкът в очите!
Не чакай да се уморят нозете,
а поеми по пътя към мечтите!
Тръгни, когато най-не вярват в теб!
Ще бъде трудно, но си заслужава.
А щом достигнеш нови върхове,
победата отново ще те вдъхновява!
Мечтата е дете, което се усмихва
и сочи с пръстче към звездите.
Навреме осъзнах, детето в мен
мечтаейки, намира смисъл.
Тя още приказка е, недописана.
Щом имам цел и светлина,
нататък лесно е! Измислям си
и сбъдвам я. И я превръщам в свобода.
Мечтата иска истинско отдаване
и е красива, когато свързва двама!
Със своя плам да сгрява по здрачаване.
И споделена да е. Това е нужно само!
© Даниела Виткова Всички права запазени