17.01.2010 г., 10:44

Това, за което мълчим

1.3K 0 20

Природата, къщите, ето, небето отгоре,

шепнат нещо, или страховито бучат.

Сигурно много е важно това, за което говорят,

но още по-важно това, за което мълчат.

 

Ние с теб сме съгласни. Понякога спорим.

Понякога даже срещаме бегло очи.

Сигурно много е важно това, за което говорим,

но още по-важно това, за което мълчим.

 

Усмихни ми се, мила! Преди да го чуем и важното,

дето някой ли, нещо ли - там, под зеления чим,

на някакъв друг език се опитва да ни го каже,

това, за което така упорито мълчим.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Райчо Русев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...