17.01.2010 г., 10:44

Това, за което мълчим

1.3K 0 20

Природата, къщите, ето, небето отгоре,

шепнат нещо, или страховито бучат.

Сигурно много е важно това, за което говорят,

но още по-важно това, за което мълчат.

 

Ние с теб сме съгласни. Понякога спорим.

Понякога даже срещаме бегло очи.

Сигурно много е важно това, за което говорим,

но още по-важно това, за което мълчим.

 

Усмихни ми се, мила! Преди да го чуем и важното,

дето някой ли, нещо ли - там, под зеления чим,

на някакъв друг език се опитва да ни го каже,

това, за което така упорито мълчим.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Райчо Русев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...